Божидарка Божинова – Сизифов камък

Сизифов камък

Поезията
не е сбор от думи,
нанизани
по петолинието
на езика.
Трънлив е пътят.
Празното боли.
Не казвай нищо
неизстрадано
заради
голото звучене.
Сърцето
е сизифов камък.

 

Крадец

Подредих си
света,
нарисувах го.
А ти го отнесе
на раменете си.
И искаш
да те прегръщам
всеки миг,
за да си го върна.

 

Вампирска песен

Гората ми е втори дом.
Живея в сенките
на старите дървета.
И пиша с мъх
по тъмната им кожа.
Целувам ледено
и нежно мрака –
единствения ми любим
по здрач.
Защото дълго ме е чакал
да пия
кървавите залези
и да порасна.
Да си играя на любов
и на безвремие.
Да гоня вълци,
да горя във вените.
Да съм герой
в девически романи
и в чужди сънища
да ме опитомяват.
Гората
е любимата ми вещица
с коси от вятър
и зелени слепоочия.
Тя вечно ще ме топли
като рана.

 

Всеки дъх е рана

Няма кой
да ти пази сърцето,
ако си жив.
Всеки дъх
е отворена рана.
Ако те е страх
да живееш,
как ще понесеш
вечността?

 

Няма как

Няма
правилен начин
да постъпиш
неправилно.
Както
и обратното.
Нежността
е проклятие.
А слънцето
често изгрява
по залез.

 

Циганско лято

Лятото
няма нужда
от дом.
Няма край
и начало.
И време.
Грее тъмно
в очите на
слънчогледа.
Като моята
циганска песен.

 

Място за мълчание

Пише ми се.
Просто ми се пише.
Жадна съм за думи
и за смисъл.
И си търся
знаци и значения.
Пазя непокътнато
сърцето си.
За да има място
за мълчание,
ако раздам
последните си
стихове.

 

*
Когато думите
болят,
не ги насилвам
да се смеят.
Сами
ще си намерят
път.
И може често
да греша.
Не ми тежи
да падам,
когато думите
се радват.

 

Любовта е много
красива дума.
С меки звукове
и заоблени краища.
Топла на допир,
с плодов вкус.
Тананика тихичко,
гъделичка небцето.
При изговаряне
се топи на езика.
Толкова сладка,
опитомена
и доверчива.
А защо ми е трудно
да я преглътна?

 

Няма

Няма цвят
за мига между
лято и есен.
Няма звук
за трептенето
на дъжда.
Няма дума
за чистия дъх
преди залез.
Има само
напомняне.
И живот.

 

Аз съм
опит за летене
от последния етаж
на суетата,
когато си отиваш.
Последната
отчаяна целувка
на кестена в очите
на слепеца.
Последен писък
на умиращите думи,
с които ме намери
и погуби.

 

Сън

дърпах
за опашката деня
за да не свършва
да си тук
защото няма нощ
когато теб те няма
и няма сън
без твоето
погалване
преди раздяла

 

На дъното

Бях удавница
в минал живот.
Ледено тиха.
Ти ме върна
от дъното.
И боли
да съм жива.

 

Завинаги

Винаги ще има
едно море
в очите ми за теб.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments