Надежда Тошкова – По Шекспир

*
Най-силни
са човешките рамене.
Най-тежки са
без ничия тежест.

 

*
Надеждата
понякога е толкова
уморителна
за носене
и уморена
да бъде.

Няма ли кой
надежда да е
за нея?

 

Молитвата

търси вяра
в друг,
когато
не я намираш
в себе си

 

*
Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост –
треперят коленете,
от първа среща вече в теб е –
морето не е до колене,
щом онзи поглед те погълне –
с подкосени колене,
животът тялото изпълва…

Душата ми е в коленете.

 

Симбиоза

немислима е
невероятната ти сладост
без мен,
разтворена в същността ти –
оса
в сърцето
на смокиня

 

*
Казват,
че месеците,
които имат „р“ в името си,
са студени.
Питам се…
Дали същото важи
и за хората?
Не се страхувай.
Ще те стопля с дъха
на мекото си „р“
произношение.

 

*
За да си мъж,
трябва меко сърце
и твърди топки.
Не обратното.
За да си жена,
трябва само сърце.
То издържа на всичко.

 

По Шекспир

Шум от сърце.
От върха на ножа
капе умора.
Будни са раните.
Не затварям клепачи –
само под тях те има.
А водата тече ли,
тече.
И някакви си мостове.
Други светове.
Много шум (от сърце)
за нищо.

 

*
Мечтая
да мога да прескачам
струните на сърцето
като малко момиче,
играещо на ластик.
Да избягвам всяко
докосване до тях,
да не предизвиквам
трептенето им,
за да не чувам поезията,
която се излива всеки път.
Мечтая
да спра да се препъвам
в тези стихове
и да късам чувствата,
плющящи болезнено
върху ми.
Мечтая
да мога да играя така добре,
както всички играли си
някога с мен.
От всички уроци,
само този
не мога да науча.
Но знам как се мечтае.
И сбъдва.
С това случих.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments