Лили Резачева – Юлското утро на зимата

Празник

Погребение,
тълпи хора пред
черквата носят
карамфили и рози,
всички усмихнати
като на сватба,
питам клисарката,
какво става,
тя ми каза
да седя и да гледам.

 

Rude Ride

Трябва да
преплувам планини
и да изкача морета,
за да достигна
до сърцето ти,
толкова е невъзможно.

 

15 септември

Училището
ме научи
да благодаря
единствено
на Бог
затова, което
знам и мога.

 

Офис

Преглеждам
документите
качила краката
на бюрото,
супервайзерът ми влиза,
казва ми да ги смъкна,
питам го защо,
когато той вдига
краката на колежката
не е проблем.

 

Форд Мустанг
и 2 килограма
ябълки,
ще ти кажа
само две думи,
мразя те,
според нея били
три, повръщам.

 

*
През зимата
потна горя,
в очакване
на юлските
камбани,
дочуват се
в главата ми.

 

Юлското утро на зимата

Да чакам сутрин
когато стана,
сладка прегръдка
от жегата в тропикана,
а да се събуждам
до покойник като теб.

 

*
Релсите
на железницата
отдавна са ръждясали,
вървя между тях
покойниците
ме следват и говорят,
чувам гласове,
всичките щастливи
от смъртта.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments