Десислава Събкова – Точка

*
Цяла вечност
на кръстопът ще се разминаваме
по улиците една до друга
ще цепят секундите
еднаквите ни стъпки
и дъхът ми ще задминава твоя,
за да не се достигнем
и да останем слепи
когато сме един до друг

 

Мога и сама:
да си платя сметката
да си купя цвете
подарък
и пръстен
дори да се изчукам сама
(дори по-добре)
Въпросът е
ако не ме обичаш
защо ми е мъж

 

*
Убедих се,
че на жената
й отива голотата!
Но дали
на тялото
или
на душата?

 

*
Да се скрием заедно.

Аз може
и да не намеря
моя човек,
но и той няма
да ме намери.

 

*
Извади го.
Проклетото сърце.
Да спре да чувства искам.
По-лесно ще е
безболезнено
робот да ме замести.
Не би усетил разликата
и да искаш.

 

*
Да управлява
живота ми машина.
Не сърцето да избира,
а програмата.
Тогава
дали ще мога
да спра да мисля
за теб?

 

*
Знам добре
какво изпитваш
когато искаш
да задържиш
човек който
не те обича
защото и аз
искам да задържа
такъв човек
а той на свой ред
иска да задържи друг.
И истината е,
че всички сме самотни
търсейки някого …

 

*
Все ме питат
защо пиша многоточия
и отговорът е съвсем прост
ако сложа точка
ще е краят ни

 

*
Когато ми липсваш
затварям очи
и си представям
какво можеше да бъде,
ако ме обичаше.
Докарвам се до сълзи
само и само
да изменя болезнената реалност,
че многоточието ни
отдавна е станало точка.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments