Боряна Богданова – Октомври

През октомври си личи

няма ли ме
толкова личи
по олющените стари къщи
в крайните квартали
на несъществуващите градове
във твоето съзнание
по дъжда и калните
локви във парка
в центъра на забравени
моменти през октомври
по студа на дъха ти
когато липсват
две топли ръце
едва докосващи те
и гледаш как капките
превърнати в сълзи
стичат се по запотения
прозорец на спалнята
а отново там нали
остана само ти

 

*
обичаш ме
в кавички
а аз те обичам
във bold

 

*
а думите
(трябва
да си поговорим)
са счупени чаши
с чиито парчета
правим белези
по себе си
от тишина

 

*
две лампи, под тях
и пейките две са
а двамата влюбени
вече не са
по един седнаха
на всяка

 

*
чуй я, тя вика от болка
раздаде колкото можа
по малко на всички
ви подари
за нея почти нищо
не остана освен
пепелта под пейките
пръсната от фасове
изгасени припряно
след любови
горели напразно
далече от тук
но докато падаха
и след, и преди
все още боли

 

*
невинаги е нужно
нещо да ти казва
една усмивка и
разбираш я с очи
и денят когато
в косите ѝ залязва
най-добре със теб
умее да мълчи

 

*
времето е толкова малко
а ти си толкова много
и няма начин
да ми стигнат
прашинки пясък
от часовник
за да желая теб
отвън, отвътре
и отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments