Стефан Вангелов – Вечният дъжд на живота

крадено

влизаш в бъдещето
и разбиваш местата
в които те няма
за да имам
само теб

 

очите ти
са рай
за сърцето ми
всеки път
щом падна
в тях

 

ноти

търсиш
ключа
за сърцето ми
което ще отвори
само
гласът ти

 

в кръг
бягам
от слабостите си
но винаги
се връщам
при теб

 

риск

обещавам ти
пътека
по моста
на съзнанието ми

 

прегръщам те
с всяка моя мисъл
която не беше празна
останалите
чакаха
да ги запълниш

 

пропускам те
между капките
отново и отново
във вечния дъжд
на живота

 

крайна точка

вярваме в любовта
до първото
обичам те
за последен път

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments