София Йорданова – Знаци

знаци

далече е
тревата от небето
но всеки път
щом завали
небето казва
че обича

 

изгубена съм
в нищото
на сърцето ти
което не знае
как да обича

 

покорство

ще бъда
твоя робиня
ще робувам
на моите
чувства

 

погубване

за теб съм
онази книга
която стои
недокосната

 

антитеза

лъжа те
за да можеш
да видиш
реалността

 

миг

усетих те
във вятъра
за кратко
ще те помня
завинаги

 

финал

не чувствам
не помня
и време
вече няма
за теб и за мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments