Ивайло Мерджанов – Не ми е до поезия

поезията не беше ли сестра на историята

повлиян от данте
бодлер щял да кръсти стиховете си кръговете
обаче някво приятелче
му подхърля
не брат наречи ги цветя на злото
днес само разбирачи
помнят името
на тоя човек
всичко това го преписах
от друг разбирач
изобщо пишеш ли ставаш разбирач с разбирачите
четеш ли –
проблемът се утроява

 

system. error

в поезията има изход
само в небето

 

любов като нямам, нищо не съм

поезията да върви
да пасе
козите на лудостта ми

 

лесинг за големи академуси

в поезията
вас ви има
а ви няма
мен ме няма
а ме има

 

out

когато загубиш
желание да те четат
си на една стъпка
от истината в поезията

близо съм

 

closer

ако поезията е
единствената врата към душата ти
не съм сигурен че искам
да вляза през нея

 

alpha & omega

началото на поезията
е усещането за абсолютна самота
краят – също

 

двери адови

изборът не е предизвестен
поезията влиза в действие

 

възхвала на безнадеждните

поезията е най-отчаяното
занимание на човечеството
след любовта и войната

 

за нищото на поезията

любовта обича да оцелява и живее
при екстремни условия
ти си най-хубавото нещо
което ми се случи в този живот
след смъртта на сърцето

 

зимна раздяла

«обичам те»
е най-сложния стих на света –
в огромното болшинство от случаи
нерешимо за поезията уравнение

 

ходом към небето

шансът който не ми даде
ме чака във вечността и там
всичко изписано и изплакано
се осмисля при гроба на поезията
сега шизофренията ме разяжда
но в упадъка на поражението
съзирам тебе до дверите
на своето избавление

 

съвети за поети

когато стигнеш дъното
се огледай за тайна врата
със стъпала
надолу

там
живее
поезията

 

нощта влиза

психичната норма е последното
от което трябва да се интересува поезията

 

ars poetica

в дълбините на поезията има ключ
който не отключва нищо

 

местожителство

мълчанието
е първата врата
към нищото
поезията – втората
а аз живея
зад десетата

 

в храма на поезията

тук
всичко стана ясно –
обещаващите светлина
излъгаха

 

любов

вината на поезията
е неизмерима

 

остани

поезията е изгубеното време
в което те нямаше

 

високи естетически постижения

за разлика от любовта –
поезията е като проститутка
която е на разположение винаги

 

върхове на поезията

не ми говори за върхове
поезията не ти е стълба
тя е дълбок кален четвъртит
нисък като тревата
предговор –

към гроба

 

зная го

време е –
от самолета на поезията скачам и попадам в поле от цветя звездни
впили алчен корен в черният ревер на вселената –

а над мен се бавно спихва копринената гугла на белия парашут

но въпреки силната закрила на измамата в стихове слънцето ме
залавя като плъх и започвам да признавам че не спрях да паля огъня
с есенните ти писма и неиздадени книги за много друсане и малко любов

 

логика на поезията

ако те разберат значи
не са те разбрали
ако не те разберат –
значи не са те разбрали

и пак си сам

 

пожар & класика

поезията е шум
любовта е мълчание

 

една най-банална епитафия

в поезията се набутах заради жена
издадох книга заради жена
и не обвинявам никого
паднах сам, това е.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments