Христина Гутева – Сълзите на рибите

*
Сред звездите
невидими
звезди

и вятър
който съблича с любов.

 

*
Не вълните са посланието,
а това,
което израства между тях.

 

*
Аз не пиша стихове,
а математически уравнения,
решението никога не е единствено.

 

*
Не ми трябват девет живота
стига ми и една смърт
но да е с теб.

 

*
Когато се взираш в мен,
чии са очите,
на разума или на сърцето?

 

*
Нямаш представа,
когато говориш за мен,
колко много научавам за теб.

 

*
Ако не го усещаш,
думите са без значение
усещаш ли го,
думите са излишни.

 

*
Думите
се помнят избирателно,
мълчанието
не можеш да сбъркаш.

 

Обичам
свободата
да те обичам.

 

*
Птицата
не избира да е птица,
нито ти избираш
да я сложиш в клетка.

Обучени да сънуваме,
четем света погрешно.

 

Любов

където и да е
песента на славея,
никой не може да я види.

 

*
Ако
беше достатъчно
да знам, че те има

щях да те измисля
и щеше да е
същото.

 

*
Дума или крачка
смелост или любопитство
страх или любов.

Вълни са,
но и брегове.

 

*
Има писма,
които е по-добре
да останат непрочетени.
Пощальонът е сбъркал адреса.

 

*
Ако живеехме в нормален свят,
нямаше да има поезия,
нито Тадж Махал
ни музика
нито пък
бленуващи
като първи и последен дъх смъртта.

 

*
Откакто те срещнах,
вече
не търся себе си.

 

*
Заравяш смърт,
израства цвете,
засаждаш цвете,
пониква смърт.

 

*
Млад си още
за да живееш
и твърде стар
за да умираш.

 

*
Белязана
от твоята целувка,
невидима съм
даже за смъртта.

 

*
Не можеш да се скриеш
зад която и да било маска.
Самата маска говори за теб.

 

предизвикателство
към вътрешното намерение

есен е

от кое ненужно листо се освободи днес?

 

*
Отсъствието е присъствие,
а присъствието отсъствие

как наричаш времето,
когато не съм до теб…

 

*
Казах на пустинята
колко много ми липсваш.
Появи се оазис от сълзите й.

 

*
Единствения смисъл
на сълзите е
когато очите ни пеят заедно.

 

*
Дойде в живота ми,
за да се науча
без теб да живея,
нека поне
заедно умрем.

 

*
Писането е моят живот.
Самоубивам се във
всеки стих

 

*
Тази история не е нашата,
нека нови думи
да измислим.

 

*
Истината е
отвъд разговора
за истината,
живота е
отвъд идеята
за живота.

Виждал ли си сълзите на рибите?

 

*
Подарявам ти любов
и това е единственото
което имам в този свят.

 

*
Спокойни са очите ти,
когато се оглеждам в тях.
И двамата сме у дома си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments