Айча Заралиева – Татуиран си под клепачите ми

*
Ще си отрежа косите.
И дълго ще мия раменете си,
защото твърде силно
си спомнят
всеки твой допир.
Ще си изключа телефона,
ще пусна завесите,
и ще мълча,
докато забравя
всичко,
което бяхме.

 

*
Аз съм красивата вещица,
която предсказва бъдещето
на хората, които изобщо не го заслужават,
но са адски любопитни
какво ги очаква утре –
лакомо искат богатство
и други тленни удоволствия.
И не искат да знаят какво е щастие.

 

*
Идилията
къща – кола – мъж – две деца
и огромно куче,
е част от житейския план
на една червенокоса колоездачка,
която е и велик илюзионист.
От артиста създава религиозен фанатик,
от пиенето на бира –
социален експеримент,
а влюбеният в друга мъж
става неин слуга
след велообиколка на парка.

 

*
Петък вечер в София.
Водя новата си прическа
в любим бар.
Съблазнявам нощта
с изящни токчета.
Трима мъже
разчитат погрешно
езика на тялото ми –
единият ме кани на танц,
вторият – да шмъркам с него,
а третият ми иска адреса.

 

*
Само теб сънувам толкова –
всеки път,
щом затворя очи –
сякаш си татуиран
под клепачите ми,
а липсата ти дере
по роговиците ми.

 

*
Безсънните ми нощи
преливат
в проспани дни,
пропуснати изгреви
и непосрещнати новолуния.

 

*
Затварям очи.
Очаквам да е страшно,
но усещам ръцете ти,
които ме събличат,
свалят всичките ми мисли,
за да остана
чиста,
безсмислена,
истинска –
в сърцето ти.

 

*
Понякога се плаща
точно колко те обичам.
Страх ме е,
че няма как да съществува
истински човек
като мъжа, когото
цял живот сънувах.

 

*
В баналността
на емотиконите
крием,
че май се обичаме –
до безкрайността
на звездичките
след двоеточията.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments