Мария Стоянова – Лилит

винаги

винаги
ми давай домашно
за след края на света
иначе
ще забравя урока

 

лилит

ще скитам
далече от рая
докато не ти омръзне
послушанието
на ева
докато не излезеш
сам
да ме търсиш
да ме откриеш
пак

 

спасение

мога
да те разплача
да преобърна
живота ти
да се втурна
към теб
да те хвана
да те прегърна
да ти пея тихо
докато заспиваш
но може
да не те разпозная
докато спасявам
себе си

 

влюбих те
в себе си
анестезирах те
рових в сърцето ти
ших го с илюзии
операцията беше
неуспешна

 

ти избираш
да мръзнеш
под плаща от спомени
аз избирам
голотата
на настоящето

 

булимия

закусвам с мисли
храня се с остатъци
от думи произнесени
на тръгване
повярвани
очаквани
рисувани
във татуси
преяждам с тях
да ги повърна

 

по шума
от дъждовните капки
навън
ще разбера
че си тръгнал
оттам
където
мен
вече
ме няма

 

забравям те
после
пак те откривам
докато
ровя за ключовете си
докато
гася цигарата си пред магазина
винаги
нося мислите
в които
те намирам

 

бягство

знаеш ли кога
времето
ще ни хване
никога
защото
когато ме целуваш
то не съществува

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments