Ива Спиридонова & Александър Иванов – Жената с която нямаш бъдеще

*
в лабиринта
на страстта
има два изхода

единият е болката
а другият – смъртта

любовта е само вход

 

*
след входа
изход няма
завинаги се губиш
в сянката
на себе си

 

златният век

не мога
да разваля
сделката между
телата ни
защото смъртта
не връща
ресто

 

*
не съм
дребнава
но си плащаш
с лихвите
за тялото
което си
написал

 

широко затворени очи

думите
свършват в ръцете ми

като теб

 

*
гласът ти свършва
в гърлото ми

онемяваш

 

нимфоманката

аз не правя любов
а изкуство
така или иначе
накрая само то
оцелява

 

*
не ме съдете
че съм гениална
само така
любовта ми
е вечна

 

депресия

теб те няма
в тази стая
от миналата есен
а аромата на
одеколона ти
все още лежи
върху мен

 

*
белег върху
паметта на
сетивата ти
надживявам
всички твои
умиращи
сезони

 

до живот

любовта ни арестува
докато крадем
от времето
което не ни остава
заедно

 

*
присъдата
не подлежи
на обжалване
признатите
виновници
за всяко
мъртво
време

 

живот

всичко е
любов и
смърт и
много секс
по средата

 

вечност

стоим
по средата
отвъд
всяка смърт
от любов

 

*
един живот
ми стига
за тези които
обичам
а за теб
ще трябва
да взема
назаем
и от смъртта

 

*
и смъртта
няма да ти
стигне
да заровиш
в нея
безсилието
на любовта
недадена
в живота

 

смърт

усмивката ти
е поезия
която само смелите
ще напишат

 

*
усмивката ми
е поезия
която знаеш
наизуст

под нея ти
си се подписал

 

вечност

ти си бъдеще
в миналото ми
което не бих
заменил
за нито едно
настояще

 

*
аз съм
жената с която
нямаш бъдеще
понеже подарявам
вечност

 

*Поетичен диалог на водещите на първото четене на Нова асоциална поезия в София, 28 септември, 2017 г. в клуб MAZE. Стиховете в курсив са на Ива Спиридонова, а намиращите се над тях – на Александър Иванов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments