Димитра Канева – Боя от сълзи

ние бунтарите
на този
постмодернистично
изкуствено
вулгарен
век
обичаме

не защото е бунт

просто
нищо друго
няма значение

 

бъди

не мога да те обичам
ако се извисяваш
над мен
бъди безскрупулен
бъди заразен
бъди напорист
бъди пристрастяващ
бъди жалък
низък
кривоглед
невеж в любовта
и вещ в прахосването
на дъха си

бъди всички неща
които избягвам
всички неща
от които ми се гади
всички неща
срещу които протестирам
всички неща
от които се страхувам
всички неща
които болят

бъди всички неща
които не желая
и ще бъдеш
всяко нещо
което обичам

 

ти
който си разтворен
в боя от сълзи
ти
който си очертан
на всяка изоставена сграда
и валящ
над всяка задънена улица
ти
не си някой
ти
си всички

 

моят истински дом
е там където
жените са грозни
но винаги честни
мъжете държат в две ръце
четка и бои
вместо пистолет и патрони
и всички деца
ме наричат мамо

 

не е наивност
да изстискаш сърцето си
докато не заприлича
на второкачествена стафида
а пресните плодове
пияни от кръвта му
да го набедят
за грозно
наивност е
да не очакваш
да боли

 

пришивам си кръпки
но пак не успявам
да прикрия
че не съм
едно цяло
едната част от мен
е горе
другата е долу
на половина
съм вътре
на половина
отвън
на половина
възраждам
на половина
убивам
на половина
съм себе си
на половина
съм всеки един от вас

 

не размазвай мухите
не пръскай хлебарките
не се гнуси от плужеците
ако ги тъпчеш
не си мъж
сложи си булото
вместо мен
нека да е червено
и сляпо ме последвай
там където
са очите ни
ако в кухините си
наместиш моите
а на мен
дадеш твоите
значи си мъж

 

когато бродя по улиците
през нощта
и си представям
че някъде някой ме чака
с чаша вино
с капки от
тъмни сълзи
и с надеждата
за един валс
сред тъжните облаци
над виена
всъщност не се лъжа
а се преоткривам
като
емоционален клошар

 

понякога сънувам
гласа ти
и ми се иска
да говореше
на забравения диалект
на измислен език
за да не те разбирам
когато ми казваш
че никога
не съм съществувала

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments