Роуз Траян – Terminus

*
Ти си птицата
на ръката ми.
Аз съм счупеното
ти крило.

 

Terminus

Ако устните ти са релси,
то Париж е просто гара,
забравила отдавна да
свери часовниците в
самотните легла на стаите
си.
Последна спирка: около
лява гърда. Клапа 2.

 

*
липсите се запълват
с тютюн, знаеш.
денят ми заспива с
първите метра
и последната цигара,
за която винаги имам
време, защото само
тя гори докрай и гасне
в ръцете ми. тя е онзи
феникс, който се появява
когато ти си просто липса.
а сега вече нямам време
загубене, защото едно
плюс едно е чисто и просто
равно на нула.

 

*
казаното с очи
остава усещане
за недопушена
цигара като онези
които изхвърлям
наполовина защото
времето не стига за
нищо

а

в очите ти циферблатите
се пръскат напук на
разпилените секунди

 

*

Обещанията ти
са като последната
ти подарена роза.
Изкуствени и вечни.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments