Димитър Пенчев – Пътуване

Пътуване

Пътувам
в себе си
но винаги
към теб

 

Пулс

57, 58, 60, 59, 57…
срещам погледа ти
69, 69, 69…

 

Устни

Грозни думи и
божествени свирки
Déjà vu

 


Убий ме с мълчание

така никой няма да
разбере
защо се влюбих в теб.

 

Нали се
събудихме
взаимно
а защо се
разминахме
като сънени

 

Мисля за теб
във съня ти
събуждаш се
и не помня нищо

 

Приятелка

Рисувах те
с години
създавах те
и успях
а исках друго.

 

Погледнах
в очите ти
видях се мъртъв
тръгвам си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments