Анна-Мария Панайотова – Туксега

ТУКСЕГА

 

в шума на думите
я няма топлината
на слънцето
фина и нежна
е лятната бримка
тъкача го няма
идва и краят

 

в шума на думите
я няма обичта на хората
познато, но глухо
вибрират старите думи
няма я нотката
на нашата цялост

 

в шума на думите
я няма песента
на птиците
гледам в захлас как отлитат
изящни и смели
знам носталгията
и нечий друг враг е

 

в шума на думите
го няма полъха
на самотата
обичам светлината
приглушена
душата земна
съзнанието другаде

 

в шума на думите
го няма звука на морето
тук и сега ще се помни
не някоя нова
за душата тежка мечта
знай пропуска
за някой друг достиг е

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments