Венелин Бараков – По тъмно

по тъмно

по тихите улици
крачат хора
прегърнали през рамо
самотата си

и аз вървя
по същите улици

 

погребение

пред вратата на църквата
има опашка
никой не се бута
никой не се прережда

 

мисъл
седя си вкъщи
и пътувам

 

по пътя

мъча се да разбера знаците които
Бог ни праща
не винаги ги разбирам
но продължавам
да опитвам

 

спомен

върху гроба
са оставени
пресни цветя
някой е идвал
преди мен

 

събота вечер

лежим притиснати
един до друг
утрото
е далече

 

ангел-хранител

/на Иван Йовчев/

няколко пъти
ме спасява от глад
преди да умре

 

заедно

след вечеря
баба и дядо
гледат телевизия
детето забива нос в компютъра
аз чета книга
жена ми седи
в спалнята
и се мръщи

на всички

 

есенен пейзаж

остаряваме
още
крием сълзите си
един от друг

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments