Иво Цанов – Санитарен кордон

Санитарен кордон

В този мъртъв следобед
къде ли си
и кой ли те изнасилва

 

Нюанси на злото

Мъртвото слово на фейсбук
в списъци
отчети и изброявания
сексуалните сънища на умрелите
записки по българските подземия
никой не се възбужда
никой не се ебе
филм на ужасите
без убийства
без напикавания от смях

 

*
Измъчването на хора
любима гледка от гравюрите
на ренесанса
гладното и уродливо човечество
концлагери
тоталитарни режими
колониална администрация
свят без робство
еко живот
еко живот

 

*
Омразата ми –
химнът на този свят
неумолим и прегазващ
строен тон
история в която
любовта е сянка
не побеждава
като смях на идиот
преминава отвъд светлината
и вечно пада

 

*
Седя на пейка и
си гледам телефона
като нормален човек
от време на време се усмихвам
и поглеждам наоколо
после пак си гледам телефона
и черния екран

 

Южна Америка

Красотата ти ще спаси филмите
измислям си те като на филм
еврейка оцеляла след концентрационен лагер
с джунгли между краката и
реки вместо вени
дете на нацисти
със сини очи

 

*
Изкуствени сълзи
култура на изкуствените сълзи
очите ми пресъхват

 

*
Един до друг
но аз съм в своето мазе
толкова си далеч

 

Мрежа

думите с които ни заливат
са мръсни вълни
от победи
болка и
ад
социалния активизъм е мантра
как да спра до теб сега
как да се продъня в очите ти

 

Бозайници

Дъхът й
е равен и истински
на сутринта се завръща
преди това
се пресичаме

 

Морски божества

Когато се взирам в очите ти
се взирам в бездни
от които няма измъкване
понякога сърцето ми спира
представям си
как живея
със спряло сърце

 

Родени през ноември

Сърцата ни се сънуват
като случайни дати или
съвпадения
датите са налице
оправданията –
ненужни

 

*
тялото ти е аркадия
всяко кътче е болка
не го ли разкъсаш
ти трябва да умираш много повече
от веднъж
а аз да съм екзекуторът

 

*
С голи ръце изтръгвам съня
отпечатъците ми –
на сърцето ти

 

*
Нищо ново под слънцето
заряза семейството си заради порнозвезда
представяше се че цери с кур
като Христос

 

*
чакаше армагедон
пестеше патроните си за
деня на гнева
но не знаеше че патрони
тогава изобщо
няма да му трябват

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments