Божидар Пангелов – Нощта

Нощта е пръсти на луната,
когато ти притваря
дневните клепачи
за съня
(смъртта е с друго име).
Но зад покрова от листите
на лекото дърво
е невъзможно да я различиш.

И се усмихваш някак си
по детски.

 

Добро утро

Американците са децата на света

със „ Защо?”

Деца, забравили приказките.
Забравили
Ханс Кр. Андерсен и
„Славеят”.
Как да ви обясня о, императори,
сълзите,
белите рози,
утрото.
Как?

 

19

когато имаш 19
черното има много нюанси
когато имаш 91
един нюанс – Бял

в бавния танц

 

между

понеже аз съм някъде
между

Изтока
и
Запада
ще си вървя по мостчето
с разперени ръце

в метрото виждам
момиче с орхидеи

 

Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо.

Малкият есенен дъжд
не носи растеж
на реките звънливи.
Малкият есенен дъжд
не разказва
радостни приказки
за кратки лета.
Малкият есенен дъжд
не пои.
Той люлее дълго земята
тихо,
невидимо.

 

*
Това ли е сезонът?
Листата удрят тихите прозорци
и корени на дървеса проскърцват,
и аз съм сън.

Не разпознавам цветовете,
когато слънцето от онзи град
без време ме приютява като мама.
Кои цветя да ти даря?
Не съм светец – не мога да те възкреся.
Не мога даже скръб.

Да ти даря – последно цвете.

 

*
през есента
листата
падат

в същата вода

 

*
в крилете си умираме
тежи кръвта
(и няма умора)
косачът вечно да коси
отронени тръстики

проклятие на Избора!

в сънищата се роят звездите
и падат в сивото небе

позната песен е вълната

той тръгна към скосената скала
където северно сияние остава
тя пое към този град
където радиото заглушава
всеки шепот…

 

*
как си
живеем

през есента
кестените ронят
своите деца

 

*
Докоснати камбаните
на църквите в неделя
разлистват радостта
на тез кипариси,
закрилящи
пречупените сенки.

И в мястото на
светлия покой,
встрани
от житото и хляба,
направени за
този ден,
с криле,
отронени от времето е
падналата статуя
на този,
който нищо не измества,
понеже е във
радост.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments