Робърт Смит (Дъ Кюър) – Висящите градини

Висящите градини

Създания целуват се в дъжда,
Отново в мрак без очертания.
Сред висящите градини, моля, не говори!
Сред висящите градини никой не спи!
Погали отблясък на луна,
Дай ръцете ми на ангелите-сенки
В горещината на нощта
Животно пищи
В горещината на нощта,
Прекосява съня…
Падай, падай, падай, падай сред стени!
Скачай, скачай вън от времената!
Падай, падай, падай, падай вън от небесата!
Покрий лицето ми, когато животното плаче!

Същества целуват се в дъжда –
Безформени са в мрака.
Сред висящите градини миналото се променя.
Сред висящите градини носим маски и гримаси.
Падай, падай, падай, падай – вън от своето небе!
Закрий лицето ми, когато животното умира.

 

Твоите портрети

Толкова дълго се взирам в твоите портрети,
че вече вярвам, че са живи.
Толкова дълго живея с твоите портрети,
че вече вярвам, че са всичкото, което мога
да усетя.

Спомням си за теб, ти тихо стоеше в дъжда,
когато се вмъкнах в сърцето ти,
толкова близо, че се целунахме,
сякаш падна небето, за да те задържи близо,
както близо бях до твоя страх,
спомням си за теб, тихо побягнала в нощта
ти бе по-голяма, по-бяла, по-светла от снега
и крещяща сред вярата,
крещяща в небето
и накрая намери смелостта
да оставиш всичко да се случи.
И ето:
Спомням си теб, падаща в ръцете ми,
плачеща за смъртта на сърцето ти,
беше бяла като камък, толкова нежна
и ранима, изгубена в страшния студ
ти винаги си била изгубена в мрака,
спомням си теб, такава, каквато трябваше да си
сред множество ангели,
повече от всичко друго,
задържа се за последно и после бавно
се плъзна далеч,
ти отвори очите ми, но вече невиждащи,
ти отвори очите ми, но вече невиждащи.

О, само ако можех да открия верните думи
щях да се задържа дълбоко в сърцето ти,
само ако можех да намеря верните думи,
нямаше да разбия сега
твоите портрети.

Толкова дълго се взирам в тези твои портрети,
но никога не се задържах в сърцето ти
и всички думи изречени, макар и правдиви,
винаги разбиват в снега
твоите портрети.

Нищо на света не желая повече,
освен да те почувствам дълбоко в сърцето си.
Нищо на света не желая повече,
освен да не бях усетил
как се разбиват в мен
твоите портрети.

 

Жалейка

Струва ми се мрачно, сякаш вали, казваш.
И вятърът свири, сякаш е краят на света, казваш.
И е толкова студено, сякаш студът, ако си мъртъв.
И после се усмихваш
за миг.

Изглежда остарявам и това ме боли, казваш.
И всичко изчезва сякаш е краят на света, казваш.
И е толкова студено, сякаш студът, ако си мъртъв
и после се усмихваш
за миг.

Понякога се чувствам с теб
сякаш живея на ръба на света
живея на ръба на света

Такава е усмивката ми, казваш ти.

 

Пресекване

Измъквам се вън от времето
и вън от ритъма, близо до залеза
и не заспиват в часове на копнежи
празните часове на скръбта
и безполезно идва нуждата
да усетя пак вяра истинска
и нещо повече от присмеха,
о, само ако можех да препълня
сърцето си с любов.

 

Същата дълбока вода като теб

Целуни ме за сбогом –
отблъсни ме преди да заспя,
не виждаш ли, че се стремя да преплувам
същата дълбока вода като теб
и е мъчно, „плитчината потъва
под нас, но ние потъваме в себе си повече“ –
ти вдишваш, най-странната извивка
върху устните ти: „и ние ще бъдем заедно“.

„Целуни ме за сбогом, преклони глава
и се слей с мен“ и лицата
хвърлят отражения дълбоко,
и отраженията срещат
най-странната извивка върху устните ти,
вълничките изчезват в яснотата
и смехове разбиват се в краката ни,
и смехове разбиват това сладко огледало
„така ще бъдем заедно“…

„Целуни ме за сбогом“ – отблъсни ме преди да заспя,
по-тиха е сега, по-бавна
най-странната извивка върху устните ти
и аз не виждам и не чувствам,
но притискам безмълвно ръце
пред чезнещите си очи
и в моите очи – усмивката ти –
последното нещо, преди да си тръгна…

 

Без заглавие

Безнадеждно пълзя в очите на духове отново
на колене и с ръце в небето отново
притискам лице към спомена за теб отново
но никога не знам дали е истински
никога не знам как да го изживея
никога не съм ти казвал ясно, каквото искам да ти
кажа
никога не съм намирал ясни думи да го изразя
никога не съм знаел как да станат достоверни
и сега времето изтече
други времена започват
Безнадеждно се боря с демони – безсмислени
чувствам чудовище сдъвква гладно сърцето ми
И няма да загубя тази болка
Никога няма да сънувам теб отново.

 

Любовна песен

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм у дома отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм цял отново

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм млад отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм весел отново

Колкото и далеч да съм, аз винаги ще те обичам
Колкото и дълго да остана, аз винаги ще те обичам
Каквито и думи да изговоря,
аз винаги ще те обичам,
аз винаги ще те обичам

Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм свободен отново
Винаги когато съм сам с теб
се чувствам сякаш съм чист отново

Колкото и далеч да съм, аз винаги ще те обичам
Колкото и дълго да остана, аз винаги ще те обичам
Каквито и думи да изговоря,
аз винаги ще те обичам,
аз винаги ще те обичам.

 

превод от английски & авторски кавъри – Петър Канев

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments