Николай Всеволодович – Холокостът на сърцето

Heart and Soul

черните униформи
потънаха в миналото
свастиките избледняват
само холокостът на сърцето
не угасва

 

Улици

никой няма да ни прибере
от улиците
където се сношават сградите
тротоарите се самоубиват
тече помия
багери заравят града
следва нашият пласт

 

Фикция

видях те да падаш
от тъмното небе
със светкавици в очите
също и спирали
се въртяха там
вятърът търкаляше
растения по магистралата
по която героят от Халф-лайф
мина с мотор и прегази
и останалата половина
от живота

 

Zombie

тичаш срещу мен в двора
на полуразрушената синагога
в тъмното очите ти светят
като пътни знаци
кльощавото ти тяло
обвито в зелените пламъци на любовта
озарява топлинните сензори
на черното ми съмнение

 

неуспешните експерименти на менгеле

любовта към теб
e тумор
който оперирам
след процедурата
затварям очи
и пропадам в каналите
мръсната вода
облива вехтия бетон
плуват парчета от тела…
отгоре
хиляди маршируват
по площадите
черното слънце
озарява сънищата
в сърцата
чака май

 

Miles Davis’ Funeral

влизам на твоето
погребение
причастявам се
с тялото на тъгата
отвън дъждът
повдига праха
животът изтича
по канавките
към морето

 

нощни лъчи

/на д.

между сенките на града
проблясват лицата ни
усмивката ти
сълзите

 

Лейн

в приглушената светлина
на здрача и лампите
до окосената трева
на колодрума
стария бетон
стенописът –
твой портрет
с черни очи – бездни
в които потъвам

 

lucifer

времето е спряло
под кристалния купол на небето
в кристалните ти очи
кристалните ни инструменти
кристалните ни сърца

 

*

с тийнейджърско сърце
тека между блоковете
облаците преминават
през огледалото на очите
към мъртвите следобеди
момче гледа над водата
ръката ти набраздява
повърхността

 

затъмнение

в полумрака
затихва всичко
освен
клокотещия извор
на черните ни сърца

 

Началото и краят

където слънцето
възпламенява здрача
и прахът лепне
по надолнището
тръгвам за теб
и се изгубвам
в кварталите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments