Мирела Миладинова – Архангел

*

Във водовъртежа
на вечерния ми чай
удавник плува по гръб
Но си само себе си
Готов е
си мисли наум
Сварил се е подобаващо
остава само да го глътна

Корабокрушенецо
дето на сладката ми повърхност се давиш
днес потъваш…

Морзова азбука
по ръба
на вечерния ми чай

 

Picasso

Някого.

С човешка простота
различна от
възхищение по Пикасо
по-абстрактна от него дори
Заради самото изкуство
в неприсъщи форми
отвътре навън
когато не трябва
когато не можеш

Да обичаш.

 

Разкопчани

Удрям един тигел
под кръста на закачките
от времена минали

когато бяхме гладни
за истини
прошепнати
и разкопчани

 

Скулите ми говорят

Под мене
малки листенца мента
ми гъделичкат ходилата.
Зелено и златно
с вкус на мед,
от скулите – тръгнало към устните.
Ти гледаш и се давиш,
изцяло потъваш в мене.
Малки капчици споделяме;
ти – пот, аз – от тебе.
Влизам отново
в оная роля
на ароматна билка.
За да гледам отдалече
как се прехласваш.
Несдържано.
По голи стръкове трева.

 

Безаварийна обич

Безаварийна обич……………………………
Kапчица милост по магистралата…..
Пътят към сърцето е дълъг………………..

 

ШАХ И МАТ-А ХАРИ

Не съм по шпионажа
По рокадите – съвсем
Просто се пързалям ан пасан
Дама на g7 тананика ендшпил
А ти фигурист с остър слух
.. така и не си бил

 

Архангел

Болезнено звучи
от Емпирея
да паднеш в очите ми

 

Трябва да знаеш, че се ровя надълбоко

Името ти изскочи от списъка:
намагнетизирано до хайвер;
Железни амплитуди по обкова на гласните.
Ти искаш повече.
Сещането за тебе чупи ребрата на девиците,
докато аз давя във фрицанте
последната гъсеница на въображението си.
Трябва да знаеш, че се ровя надълбоко.
В личността ти ще поостана.
И когато на мъжките ти жили
им стане студено — ще знам.
Не трябва да ме забравяш.
Както приятен, лепкав портокалов шербет в късен следобед — недей.
И когато името ти изскочи от списъка,
вече знаех
–––––––––––––––––––––––––––
Ще се мре.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments