Ивона Иванова – Антиутопия

Антиутопия

времето не съществува
градът е пълен с откачалки
незатварящи очите си никога
има огледала навсякъде
всички са безкрайно тъжни
мразят автобуси
палят си косите
и не се целуват с език

 

*
гледам те от разстояние
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно

 

*
четеш поезията ми
на екстази
караш хилядите ми левкоцити
да заспиват усмихнати
по-хубаво е с теб
отколкото си мислех

залей ме с бензин
за да не предполагам повече

 

*
вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи

оцелях още една работна седмица

 

Another li(f)e

аз съм цялата изтъкана
от тънки мрежички
съдба след съдба
се движа към живота
където ще съм само кукла на конци
и ти ще си отгоре

 

Another you

можеш да се превърнеш
в няколко различни форми
всяка година си друг човек
не забелязваш ли
колко малко време ти отнема
да свикнеш с ново място
нищо не остава неподвижно никога
самоубий си мислите
докато си още в себе си

 

*
Ревност
бясно куче
лаещо от дъното
на твоите гърди

 

Keep talking

слушам те
забивам си ноктите в дланите
продължавай да говориш
гласът ти е Глад
а той освежава
утре ще си нов човек
но е неделя
и да се обичаме еднакво
„не работи”

 

*
тялото ми е празен съд
а преди беше дом за тъгата ти

 

Holly day

събуждаш се хиляди сутрини
болен от себе си
никой не ти помага
никой не те лекува
никой не предполага
просто си сам и празен
като опаковка от бонбон
след празник
който никога не се празнува

 

*
да излъжеш някого
че го обичаш
е като да накараш вчерашната салата
да изглежда свежа

 

White rabbit

мислите ми скачат
като зайци
кожата ти настръхва
бедрата ми те търсят
облечени в розово

 

*
размазвам се като муха
в замъгленото ти съзнание
живея като на сън
не мога да се събудя

 

*
да ми счупиш ребрата
от стискане
че си щастлив да ме видиш
след това да си сложиш ръцете
в джобовете
и да вървиш напред
към тъмното бъдеще

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments