Ружа Матеева – Откъсни цветя от съня си

откъсни цветя от съня си
сложи ги на гроба ми
ръката ти е жива
като стъбло

 

сигурно се смееш
на жалката любов
която ни продължава
отвъд денс клубовете
и детските площадки
отвъд е сега
умножено по залеза
плюс твоят погребан
смях

 

дай ръка на дъщеря си
очите й помнят началото
в което ти прохождаше
а тя те гледаше отгоре
в неродения свят
на любовта ни

 

опитомих те
но не съм лисицата
опашката ми е отрязана
а къдриците ти са черни
когато дойдеш в нашата градина
ще те позная
по отсъствието

 

пред кого се преструваш
срежи годините на срещите ни
като златна ябълка
кажи ми
че съм принцеса
предложи ми брак на 20
и може би ще заживеем
в твоя свят
от мълчания

 

бръчките й не са дори мъдри
за да мога да ги нарека
красиви
ти не си една от тях
не виждаш ли
ти си моят поглед
навътре

 

не се кълни повече
в страхове си
от всеки се ражда
нов бял косъм
в остарялата
нежност
на раздялата

 

скри се от мен
на най-сигурното място
илюзията че сме смъртни

 

жесток си
без да разбираш
че тишината е война
в която няма
Бог

 

не съм твое отражение
затова не ме виждаш
отвън
спи и затвори вратата
тук съм

 

къде са мечтите ти
детето с малки пръстчета
и неми въпроси
спъна се и пропадна
в ямата
на сигурността

 

продаде ме
за четиридесет години
спокоен живот
ще ме обикнеш отново
възкръснала
след всички грехове
на покоя

 

брадясай без мен
нали това иска
лесното ти мълчание
залепнало
като дъвка
между сърцето
и ума ти

 

безразличието е просто
премерен пас
на отмалелия ти крак
когато разбереш
че си пробил сърцето ми
твоето ще е само надуваема
топка

 

животът ми е рана
на малкия ти пръст
която вчера
зарасна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments