Ивайло Мерджанов – Обичай ближния

СХЕМАТА НА КНЯЗА

I. началото

отидохме там накъдето ни сочеше с викове той –
та нагазихме в кървавите нощи на отмъщението му

и видяхме че там няма останал никой жив

тръгнахме затам гдето неумолимо ни водеше той –
в червената пустош наречена победа над човешкото

и видяхме че там няма останал никой жив

упътихме се заминахме натам дето ни той зовеше –
а паметта за доброто и книгите и обичта си изгорихме

и видяхме че там няма останал никой жив

 

II. краят

и се чу над нас тогава зловещия смях нечовешки
на князът що ни говореше и настояваше елате след мене –

към дни земни без тъги в душите и към истина без сълзи
и към познание без огорчение и към нощи без измами

и към справедливост без милосърдие и към век без болка
и към любов без прошка и към гняв без огън и погибел –

но дойдохме във вечната нощ и в самата чернота на мрака
там дето и сред нас не остана вече никой жив –

и само каменният смях на княза продължава и не спира
да пълзи като ледна змия погълнала надеждата

 

МАЛКАТА ЦАРИЦА И ВТОРИ ДЕН НА ИВАН ДЕНИСОВИЧ

предлагаш ми нова теория
предлагаш ми незаетия престол
предлагаш ми вътреутробно развитие
в стоманения мрак на гилотинната справедливост
предлагаш ми напускане на сцената
игра зад кулисите на зрелището –
предлагаш ми гражданство

благодаря не

говориш все за столици и провинции сякаш забравил си
че това е земя като една човешка длан (искаш я окървавена) но
по-голяма ти не си ми добър поет ли е джагаров те пита тато
с оная усмивка дето прави срутища и отваря пещери дълбае забои

не благодаря

на стената любим портрет от деветгодишна възраст децата
да станат производителни работници настоява брадатия призрак
дето броди по евразия докато сатаната гърми шампанското
силата й не беше да я правиш звездичка на фанатизма
силата й не беше да я караш на всеки сантиметър да премолитвя
опита на фидел мао пол пот кхмерите законът от седми-осми ссср
говоря за рита хейуърд и бягството от зелената миля в първия кръг
не го ли гледахме тоя филм със задължителното щастие
по рецептата джугашвили хрушчов четвърти орден брежнев
и да не искате ще ви направим щастливи –
плюс морфин за всеки в неделя (задължителна радост) хъксли, олдъс

не благодаря

пикасо ли беше самоубил три жени копелето –
силата й не беше да я правиш почти невръстно чегеварче
силата й не беше да я пиедесталиш моментално от първия опит
на стената любим портрет ти потвърди правилото
че педагогиката на властта всякога и винаги накуцва за метода
справка не кант а файерабенд превърнете се в машини за щастие

не благодаря
не благодаря

 

ПОЖАР & КЛАСИКА
(по мотиви на Александър Иванов)

«къщата гори
чичо ми цитира
чехов на двора
всичко
най-накрая си е
на мястото»

ковчегът е затворен
огромна ледена комета
като билярдна топка
удря с гняв земята

вечната зима
е тук

чичо –
виждал ли си огъня
в окото на поет

къщата гори
и чехов гори

всичко
най-накрая си е
на мястото

в калта

тогава я видях
да се търкаля –
каската на любовта

пробита
от снайпера
на дългобоен вик –
спаси ме

поезията е шум
любовта е мълчание
ето само малка част
от вечното
противоречие

килнат кръст са тия думи
ще изгният в някоя
самотна книга

чехов пали къщата
чичо ми
цитира огъня

всичко
най-накрая си е
на мястото

спаси ме

вечната зима
е тук

 

И НЕ САМО

да изкопчиш като мида ангелът от черупката курвата от жената
или обратното тук усмивката ти е без значение
един ден смъртта пикае и върху най-красивата любов
а Господ за назидание премахва живота
любовните лозунги на лятото се сливат в синдикат на сълзите
щом чуя за пеперудите от пикон си мисля за гаубица
рита бленуваше за двойно танго с автоматични ножове
обичай правилният човек и той – но интересното
идва когато обичаш неправилния
обхванат ли ги нежни чувства чупят лирата поетите
иди и смотри в дъното на мрака снимка на бебе
не ме чети напъвай вселената мъжество е да разтикаш
всичкото си философско наследство за спирт от аптеката и не само

 

ДОКАТО ТЕ НЯМА

оказва се че депресията
която ме убива
от години
все пак е била
някаква форма на живот

 

ЛЮБОВ

не мога да те принизя
до животното което съм
никога.

 

МАЛКА СТАТИЯ ЗА ДАНТЕ

евала данте

гео
не беше прав

 

ФОТЕВ FEAT. ME

и откъде е странното мълчание
на влюбените?

от застреляните ангели
в душите им

 

ИСТОРИЯ НА ВКП (б). КРАТЪК КУРС

от властта на работниците & селяните
отпадат първо работниците
а после и селяните

 

ИСТОРИЯ НА МАЛКОТО СЛЪНЧЕВИ ДНИ

за нея написах тонове поезия
а с теб съм много по-честен –
ти имаш само мълчанието ми

 

НАТЮРМОРТ С ПРАЗЕН ТРОН И УВЯХНАЛ ЛАВЪР

поета (отчасти) разбира от стихове
истинският човек – от каквото си иска.

 

ЛОГИКА НА ПОЕЗИЯТА

ако те разберат значи
не са те разбрали
ако не те разберат –
значи не са те разбрали

и пак си сам

 

ВЪРХОВЕ НА ПОЕЗИЯТА

не ми говори за върхове
поезията не ти е стълба тя е
дълбок кален четвъртит
нисък като тревата
предговор –

към гроба

 

ЕПИЧЕСКИ ПОЕТ

майната ви.

омир

 

ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ

мракът ни направи врагове –
светлината не успя
да ни направи приятели

 

ПОЛ ВЕРЛЕН СЪКРАЩАВА СВОЕТО ART POETIQUE КРЕДО

няма значение какво ще кажеш
важното е да звучи.

на умряло

 

ЛУТАНЕ С ДУША

това което ти липсва
ще липсва винаги

 

ПОЗНАНИЕ

преди година харесваше
и мен и стиховете

после харесваше стиховете
не и мен

сега
не харесваш нищо

 

ЕДНА НАЙ-БАНАЛНА ЕПИТАФИЯ

в поезията се набутах заради жена
издадох книга заради жена
и не обвинявам никого
паднах сам, това е.

 

ЗАВЕТ КЪМ ПОТОМЦИТЕ

да не продължите
делото ми
никога

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments