Виктор Иванов – Токио

искам

да бъдем заедно
в смъртта

в мъртвото сърце
в тъмнината

навсякъде
но не и тук

 

токио

обича трупове
хвърля ги
в реката

кой ще плати сметката

 

америка

мъртвите говорят
на родния си език

тръмп чете
последната си молитва

раят
никога не спи

 

светът
агонизира тихо

сърцето умира
пише поезия

на небето
децата намериха телата си

с мисълта за теб

 

адът

тази нощ
смъртта е тиха

готви се
да посрещне любовта

 

на небето
живее Бог

на земята
живее смъртта

в теб
живея аз

 

ръцете ти

се издигат в небето

Бог ги гледа

и ти напомня за мен

 

спокойно
чакането си заслужаваше

увери ме смъртта
и тръгнахме тихо

 

поезията

е жестока
и неблагодарна

смъртта поне
знае как да се усмихва

 

отвъд

никой никога
не пише поезия

само некролози

 

единствено самотата
посреща и изпраща

своя любовник
смъртта

 

поезия

нощта ни очаква

канени сме
на последното си четене

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments