Александър Иванов – Вапцаров

вапцаров

човек колкото и
стихове да напише
пак ще свърши
в затвора

 

къде ми е ума

аз и ти сме в ада
плуваме в голямото
море
а си мислим
че щастието ще ни
заобича отново

 

дори и на меланхолията
й омръзна от мен
иска да се влюби в някой друг
в някой щастлив човек

 

любов

радвам се
че не ми поиска
всичко
защото щях да
ти го дам

 

депресия

теб те няма
в тази стая
от миналата есен
а аромата на
одеколона ти
все още лежи
върху мен

 

мъртво вълнение

преди да се удавя
обръщам раковините
по морското дъно
за да чуя твоето
име

 

докато ти се влюбваше
в моята смърт
аз се влюбвах
в теб
сега и тя
не ни обича даже

 

само тези които
не вярват на любовта
ще умрат завинаги

само тези които
вярват на смъртта
ще обичат вечно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments