Весислава Савова – Песъчинките на времето

Песъчинките на времето
(времеви етюди)

 

*** (етюд 1)

Отново обърнах пясъчния часовник. Песъчинките му, които очаквах да потекат монотонно надолу, се изстреляха в обратна посока. Всеки момент щяха да пробият стъклената сфера и аз изпаднах в паника (много рядко ми се случва) за това, което предстои. Да бяха песъчинки като песъчинките, както и да е. Ами то – време е това. А ако тук, в моята стаичка, времето се (п)обърка, то какво ще се случи на другия край на света (имам представа що е то „ефект на пеперудата”)?

Песъчинка. Друга. Трета повлича цял поток след себе си. Като пясъчен вулкан от пясъчния часовник.

Какво друго ми остава, освен подобно на вожда на Пуна, да започна да се хваля с моята малка държава-стаичка? Дори мога да стигна по-далеч – да се обявя за Пеле – богинята на вулкана и да заплашвам колко опасно би било да ме ядосат. Съмнявате се в това, че бих могла да превърна нечий свят в прах и пепел? Не ме предизвиквайте, моля ви. Докато още ви моля. Само.

А времето полетя и не се върна. Подобно на онзи град без часовници, в който само минава, за да близне камбанарията на църквата, времето в моята стаичка близна бретона ми – онзи бял кичур, който фризьорката отряза, вместо да боядисва многократно.

 

*** (етюд 2)

Песъчинките на времето се понесоха в Нищото. Най-после никой не ги очакваше – било за да ги използва, било, за да ги накара да изтекат по-бързо, с надеждата, че следващите ги ще бъдат по-различни. (колко разлики можете да откриете между две песъчинки?)

Зареяли се в Нищото, песъчинките видяха протегната длан. Спуснаха се към нея и запълниха пукнатините. Дланта стана Гладка, Млада, Красива…

Песъчинките нехаеха чия е тази длан. Най-после бяха посрещнати дружелюбно и те знаеха как да се отблагодарят.

А дланта? Дланта бе на Хаоса. Изтерзан от неблагодарните си творения, бе потърсил спасение в Нищото. Събрал времето в съживената си длан, почувства сила и желание. Желание да твори. Да създаде нещо невиждано до момента. Преди това, обаче, трябваше да разруши терзаещите го творения.

 

Пуснах телевизора и ме заляха новини за природни бедствия, убийства и кражби. В интернет – същото, но гарнирано с далеч по-натуралистични видео материали. Сложих диска с избрани от мен мелодии в DVD-то и отворих томчето с творби на Пърси Шели (още нямам електронен четец, мили Дядо Коледа). Но не успях да се насладя на удоволствието. Силен трус. Последвалите го викове „Земетресение-е-е!” подействаха като вторична реакция през тъничките панелки.

 

Хаосът, доволен, целуна подмладената си длан.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments