Людмила Дукова – Миг преди да си се удавил

.

по-чудесни от русалките
моряците
които плачат от любов

 

Мисълта за сестра ми

нещо обло
и топло
в гърлото

галя
и се давя

 

Вода

Не съм чак толкоз дълбока,
ти казвам.

Все пак,
навий си крачолите
миг преди да си се удавил…

 

Срещу Еньовден

1
побесняла…
обикаля стари места
и вири опашка
не намира
и вие

2
не намираш
дори и по новите
не намираш

но пееш

3
Господи, мое сърце!

бъди си пак птица

 

Беритба

В дъжд като гроздове
берем гроздето.
Изобилно и бистро винò
тече между пръстите.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments