Боряна Богданова – Стъклени топчета

*
отсреща на светофара
чакат десет нещастни души
и в огледалото от нас
оглеждат се за себе си

 

*
звукът на тишината си играе
със стъклени топчета
по плочките в кухнята
а те търкалят се без звук
и падат в кладенец
на самотата

 

*
изгради ме
от капки
а те от дъжд
стават язовир
отново
удавяш се
в мен

 

*
мрак
изгрев
от изток
на запад
залез
мрак

ден
или
живот
е?

 

*
мозъкът
е програмиран
да му омръзнат
работа песни мечти
мозъкът
е програмиран
рано или късно
да му омръзнеш
и ти

 

*
а ние с теб почти отмихме
себе си един от друг
дори и дъждът проговори
под яростта му мълчим
затварям очи
и ти се разтопи

 

Изгрев

малко преди седем
по пътеката от светлина
пара се вдига от повърхността
аз отново съм студа на въздуха
ти – топлината на водата
и срещаме се винаги за кратко
но усещам те със часове
помня те за дни
обичам те с години

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments