Стефан Вангелов – Меланхолия

меланхолия

опитомявам
мислите си
защото
само там
мога да те задържа

 

сътворение

щастието е
в ръката ми
когато сме заедно
да завижда
дори светът
на мечтите
които сбъдва

 

последно

не искам
сърцето ти
да тупти
само в думите
които пиша
за теб

 

кръговрат

повярвахме в щастието –
научихме се да обичаме
дългите зимни прегръдки
сътворихме топлината
искахме безкрайност
и открихме времето
което ни научи да не вярваме

 

предпазливост

спирам
падащите звезди
със сърцето ти
за да може никой
да не си го пожелае

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments