Наташа Георгиева – Дилър

Дилър

Любовта ми
е чиста
като кокаин
силна
като амфети
влудяваща
като екстази
но на теб
ще дам
халюциногенни
гъби
за да опиташ
от света
който се опита
да ми продадеш

 

Летище

Купих си
еднопосочен
билет
към
безкрая
сега ще
се рея
като
самотна
лястовица
в небето
попаднала в
безизходица
не намираща
своя
дом

 

Птица

Отряза
крилата ми
и ме затвори
в златна
клетка
дълги години
ме храни
с мъртви
пеперуди
докато
започнах да
ги повръщам
сега ме
гледаш
нещастен
през решетките
на затвора
който ми
построи

 

Его

Всяко твое
докосване ми
струва твърде
скъпо като
песъчинките
в морето
които изчезват
между пръстите
и се вливат
обратно
в него

 

*
Ще
мина
през
арката
на
миналото
в
теб
да
намеря
себе
си

 

Утайка

За да
почувстваш
присъствието ми
сложих
кръвожадни
дървеници в
нашето легло
там където
чукаш онази
малка кучка
с копринените
чорапи и
тъмните очи
докато оглозгат
до кръв
безпомощния
ти съвършен
задник

 

Да съгрешим

Обичам
аромата на
нова тетрадка
обичам да
разлиствам
девствените й
листи
недокоснати от
невежите и
да оставям
мастилени
петна по
съвършените
й страници
без вик
докато духът
ми тлее

 

Емиграция

Съсипах
живота си
за да го съградя
тухла по
тухла
разбит от
безнадеждност
по неслучили
се неща
това са
тези мъчни дни
в които
ходя като
нестинарка
върху нажежените
въглени на
живота ми
и дори
чудотворната икона
която държа
в ръцете си
като че ли
се е отказала от мен
но аз продължавам
да се моля
като малко
палаво дете
неразбрало
приказката за
пепеляшка
скъсаните обувки
и издраните
до кръв
ръце

 

Покаяние

Докосни
душата ми
в прегръдката
на дългия
ни поглед
без думи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments