Божидарка Божинова – В юмрука на небето

Ще ме намериш
в най-тъмното
на съня си.
В непроходима
мрачна гора.
На върха
на преглътната
дума.
През девет морета
в десето.
Където русалките
имат крака
и не пеят.

 

Когато пътят
се разполовява
като луна
прегъната на две
в юмрука на небето,
е по-добре
да посадя цветя
в най-празното
и тъжно кътче
на сърцето си.

 

Пеперуди

Цветята отлитат,
прелъстени
от вятъра.
Аз съм
стръкче страст
без корен.

 

Силно казано

Слабостта е сила
в правилния момент,
ако си достатъчно
силен
да бъдеш слаб.

 

Харесвам синьото.
Ще скоча отвисоко.
Един-единствен цвят
не е дъгата.

 

Да пиша името ти
върху облак
е живота.
И думите
не са бездомни
с това небе,
пораснало
над мене.
И непрочетени,
дълбаят
сини кладенци.
Пътеката
към мен
минава
през смъртта.

 

Компромис

Харесваш
тъмната ми половина.
И не разбираш,
че тя е скелетът
на светлото ми тяло.
Компромисът
е израз на любов.

 

Нямам какво
да ти кажа.
Но трябва
да си изчистя
мълчанието,
да изхвърля
вината.
Бездумието
да подредя.
И ще мога
спокойно
да ти разкажа
как не ми се
говори
с теб.

 

Крадец на праскови

Не ми трябва
крадец на праскови,
за да намеря
най-чистата,
мургава,
забранена любов
и да започна
да живея
отново.

 

У дома

Вълните
са посока
на обичане.
След лятното
околосветско
плаване
се връщам
у дома
в сърцето си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments