Людмила Петрова – Наслада

Наслада

Изяждам луната –
червена е,
сочна и вкусна –
луната на август
с аромат на диня.
От пръстите ми капе
дъхав сок,
а по земята
се пръсват
черни звездички.
Персеидите
на моето
щастие.

 

Промяна

От златото
на слънчевата пита
капе виното
на есента.
Ухае на тъга
и благодат.

 

Прошка

Подхлъзнах се
и паднах
в очите ти.
Ти премигна
и ме търкулна
по бузата си.

 

Падна
от висотата
на своето положение
и разбра,
че няма
горе и долу –
всичко е
пръст.

 

Очите ти са въглени,
а аз съм нестинарка.
Няма да ме изгориш.

 

Страст

Бързаха да се срещнат,
за да се забравят.

 

Поданици

Есента е кралица,
носи грим от тревога,
пурпурното червило
е навсякъде,
а пудрата й
засипва
нашите мисли.

 

Свобода

Аз съм чорап,
загнездил се
между барабана
и цедката
на пералнята.
Наслаждавам се
на свободата.
Защото –
кое е робство
и кое свобода?

 

Край

Затварям вратите
на мидени черупки.
Вътре няма бисер.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments