Ася Палева – Изход

Изход

Всеки ден
рисувам врата,
която да е
изход.
Ако не
я откриеш
ще начертая
нов път,
ще заприличам
на войн,
който воюва
с пеперуди.

 

*
С финес
забиваш сабя
в сърцето ми.
От него потече
дъжд,
с който да
полея
лехата
на безнадеждната си
обич.

 

*
В удобния
балдахин на
омразата лежи
човек без
спомени.
Приемам, че
това е неговото
равновесие.
Отхвърлям
осъждането.

 

*
Объркана,
без дъх,
без крайници,
без въздух
посинявам
да се влача
по студената
земя.
С една дума –
раздяла.

 

*
На табуретка
в антрето
оставих
устните ти.
Ти си минало.
А аз съм
пеперуда
и отвсякъде ме
дебнат цветни лехи.

 

Конкуренция

Не знам
дали
настигам
някого,
понеже
се
състезавам
единствено
със себе си.

 

*
И дървениците
обичат дантели, те за тях
са убежище.
А ние,
ще заобичаме ли
червеи,
понеже все
някога ще
трябва да ги
нахраним.

 

*
С теб сме обещание
за вечност.
Медалът на
съдбата
отново ще
получи
несподелената
любов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments