Слави Томов – Failures

failures

от покрайнините рано сутрин когато се прибирам
със сухота в устата на ръба на алкохолна кома
влача се по нагорнища като фантасмагорични катедрали
краката ми омекнали до коленете в застояла вода
и петна от петрол а в мен вселенска пустота
и тремори аркади и провали
разсейки на неврози и депресии, които съм парирал
с болкоуспокояващи и водка
вървя нагоре и вятърът ме блъска като круша
наляво и надясно дори не мога да си спомня кога съм бил
blind нямах страх от нищо
топлотата на жени влагата която лепне в слабините ми
изчезнали са във миналото някъде а в мен тотални бездни пълня ги с никотин и бира въпрос на време е кога просто ще се срутя
ще се срутя и никога повече няма да мога да се изправя
някой ден през есента когато мирише на лавандула или смокини
с дръпнати завеси с хронична самота и последни цитати от celine
върху книгите омачкани върху дантелите на загубени момичета от лятото
върху хризантеми или ириси които никога не можах да подаря

 

*
„Tanto temp“ на Bebel Gilberto ми играе по нервите. Неспокойното пиано. Слушам я вечер. Когато лежа върху студения пясък. На телефона си. Слушам я. И помня, как през летата правех еспадрили на красиви момичета от Плов. и Соф. от стари автомобилни гуми и корабни въжета. Карах ги да стъпят и очертавах стъпалата им. love Jean. Или бършех сълзите им от слънчевите изгаряния с ръкавите на ризите ми. Един моряк ме беше научил, как да правя тези еспадрили. Няма го вече. Или живее някъде из южна Португалия, или са му видели сметката в някой бар. Вятър. Любов. И вечер излизах с тези момичета из откритите барове на плажа. Един път дори се сбих. Заради Маргарита. Помня Маргарита. Ступаха ме яко. Ступаха ме, но предпазих Маргарита. Вечерта ми слагаше кубчета лед по лицето. Слагаше ги и аз ги махах. Махнах ги и отидох да плувам. Солената вода всичко промива. И накрая винаги идваше септември. И красивите момичета с големи амбиции си заминаваха за Плов. и Соф. И се случваше да забравят еспадрилите си. Забравяха ги. Но аз не ги забравях. Пусках ги в морето. И вълните ги прибираха и пак ги връщаха. Прибираха ги и пак ги връщаха.

 

*
Стелиано-Данте е докерче. Побойник. Пияч. Движи с брада. И спи някъде около квартирите до пристанищните контейнери. Няма къде да отиде. Издуха 30 000E по бургаски курви. Пиене и комар. Освен това е с условна заради някакво лошо спречкване. Виждаме се понякога. Пием бира до плажа. Пием бира и той ми показва стиховете си. Да съм им „хвърлел едно око“. И аз им хвърлям по едно око. Пише стиховете си на хартия от бакалниците, в която завиват рибата. Пише добре. Наивно. Дори почеркът му е като на първокласник. Но има брилянтни метафори. Дъхът ми спират. Стоим си значи със Стелиано-Данте, пием си бирата, зяпаме вълните и така стареем. И преди да отлепя, ми вика, че довечера ме канил в квартирата си до пристанището. Две бамбини щели да му идват на гости. Красиви морени. Да не бил сам. Обещавам му, че ще дойда. Няма да го оставя сам с тези момичета.

 

*
Запознах се с норвежеца Bjorn в един бар до пристанището. Разговаряхме на елементарен английски. Първо той ме черпи с бира. После аз него. И от алкохола английският ни потръгна. На 10-тата бира Bjorn ми подари якето си. А на 12-тата аз го упътих, къде са най- красивите courtesans в Бургас. Излязохме навън: пияни, невнимателни. Леден вятър. Скреж с вкус на морска сол. Вълни. И Bjorn. Ми замахва. Театрално. И аз му замахвам. И нямах представа, как изглеждахме отстрани. Накрая се прегърнахме. И аз се прибрах. Нямам спомени, как съм се прибрал. Но когато се прибрах. Нямаше ток. Нямаше ток и нищо за ядене. Наметнах качулката на главата си от лисича кожа. Закопчах якето на Bjorn. И заредих на телефона си Bebel Guilberto. Cada voce. Заспал съм. Сънувах безкрайните плажове на Ipanema. Как се разхождам по брега с навити крачоли и разкопчана риза.

 

*
Четях „Любов без съпротива“ на Жил Оризе. Красив и тъжен роман. За любовта. Игри с местоимения. Не се разбира, кой е мъж и кой е жена. И един ден реших да поканя красавеца Рони да пием бира. Облякох се. Бях чист. Но подсъзнанието ми диктуваше друго. Седнахме до плажа. Имаше много семейни двойки. Рибари. Исках да пиша като Cheever. И Рони изтълкува любовта и движенията ми погрешно. Казах му, че има красиви длани. Имаше красиви длани. Накарах го да ги постави на масата. И той ги постави. Сложих моите длани върху неговите длани. И пак му се усмихнах. И както му се усмихнах. Хванах бутилката и я стоварих върху дланите му. Строших му пръстите. Припадна от болка. После станах и отидох да пускам хвърчила с хлапетата по плажа. Беше много забавно. Забравих да кажа, че Рони ми беше шеф.

 

*
Помня, как разрязах хубавата рокля на Анхелика. Ципът заяждаше. Разрязах я с автоматичния ми нож и в кулминациите й шепнех извратени цитати от: Ballard и Мichael Gira. Жалки. С все още несвършили менструални течения, имах леки болки в уретъра. Не я обичах. И тя не ме обичаше. В епилога „закърпих“ роклята й с тиксо. И си представях жената от детството ми, в която мисля баща ми бе влюбен. Нарече ме мръсник. Заспах с : My life as a man by Roth. После се пуснах из баровете на плажа. И срещнах Сиси. Обичаше да ме хваща за токата на колана. Мирисът на естествена кожа. На пот. На тютюн и на лайм с бира. Мисля, че тогава омацахме книгата на Deleuze със слюнка, урина и кръв. Беше толкова бяла. Хванах се на работа в кланица. Транжор. Не исках да бъда транжор. Исках да бъда в увода на конвейра. Където убиваха неупоения добитък. С чукове. Там ме влечеше. След умората в дясната ми ръка да чета Есенин или Тургенев. Накрая излезе сулогана. Мъртвото вълнение. Бракониерите. Крадците из нощите. Криминалните от страниците на Jean. Любов. Няма любов. Имаше любов. Миришеше на престъпления. И върхът в живота ми. Когато се хванах на бач като докер. Товарех замразена риба в трюмовете на корабите. Беше хубаво. Нямаше обещаващо небе. Но имаше юмручни спречквания. Контрабанда на стоки с фалшиви брандове. Кръв по пода. И кръв с мазут по морето. Пасажите с паламуд бяха тръгнали. Четях First love на Becket. И залагах на боксови мачове. Гол до кръста. Гол в душата. Гол в сърцето. И се появи Ромина. Ромина. Направихме го върху замразената норвежка риба. В хладилните камери. Смалени. Инфектирани. Натровени с глупост и скреж.

 

*
Жените обичат насилието. Кремс. Марго. Катерина. Мопси. Тициана. Пипаха подутата ми длан от braccio di fero из баровете. Катерина. Мопси. Изцапаха краищата на елегантната ми риза на Zara с капризни менструални течения. И за да бъда силен. Ме тъпчеха с енергийни напитки. Мира. Пипаше ме по раменете. Пипаше ме по скулите. Искаше да ме върже. Да ме вържела и да ме чука. Не, Мира, не си падам по тези неща, облизваше разкървените ми длани, гълташе сперма, изпращах й въздушни целувки. Искам да кажа, че Palahnuck е глупак. Ballard е велик. Имам спомени и с омъжената Рита. Как я чукам до ветровитите кортове с „мирис на Набоков“, и как удавени в секрети и слюнка, й разказвам за Есенин. Красив. Млад. Безметежен. Удрях лошо. Или да разказвам за Пепин. Която обичаше да си играе с токата на колана ми. И да я наричам курва. Не беше курва. Нарязвахме петите си със строшени бутилки с шампанско. Имахме много пари, но задигахме от магазините чаени лъжички и ги мятахме пияни и самотни до вълнолома. Одеса. Рон Попино сънуваше криминалната Одеса. Проспектите. Сергей. Вадим. Музеите. Рон Попино и аз. Накрая тръгнах с нея из Плов. и Соф. Четях на корема и Flaubert. И правихме от ресторантски салфетки яхти. И мятахме тези яхти през прозорците и те тупваха на асфалта.

 

*
На 4 -ти октомври пристигнах рано в Соф. Не познавам Соф. Влязох в някакъв бар и си поръчах силно кафе. Кръвното ми „играеше“. Треморите в дясната ми ръка се бяха усилили. Седнах до прозореца, с бяла риза, за да изпъкват индиговите ми татуировки. Четох за дуела между Пушкин и Дантес и барманчето ме попита, какво съм носел в калъфа. Казах му – харпун. Захили се. И аз се захилих. Сладур. Оставих му бакшиш и тръгнах към хотела. Исках да мирише на кестени. Не миришеше на кестени. Липсваше ми морето. Липсваше ми Лято на Camus. Платих, сетих се за Junta Larsen, героят на Онети, забравих го, отключих, заключих вратата след себе си. Запалих цигара, напълних ваната с гореща вода, заредих на телефона си Stan Getz. Lovers. Отворих прозореца, хвърлих цигарата, затворих го, пак го отворих. Поръчах си по рум сървиза мартини. Чисто. Съблякох се и влязох във ваната, излязох, обръснах се, сложих нова елегантна риза, навих ръкавите й. Придърпах калъфа към себе си. Клекнах и помирисах леглото, чаршафите – силни дезинфектанти. Духнах в огледалото, нарисувах с палеца си стилизирано сърце, изтрих го, изкарах автоматичния си нож и разпрах възглавниците. Отворих калъфа и извадих чука. И започнах да троша всичко. После не помня нищо. Намерих се по корем. Закопчаха ме с белезници. Свестих се в полицията. Следователката имаше красиви длани и миришеше на лимони. Насочи срещу мен луминисцентна лампа и ми каза да започвам да пиша. И аз започнах да пиша. И докато пишех, имах чувството, че тя е на моя страна. Започнах така: на 4-ти ноември Мелинда, заедно с кучият долен син – любовникът й, прекарват вечер в тази стая.

 

*
Най-красивите любовни пасажи не са нито при Толстой, нито при Гьоте, нито при Barthes. Намират се в Дневник на крадеца на Jean Genet. Дори да замените „той“ с „тя“ – пак ще се получи същото. През 2015-та. Мелинда ми прати книгата. Четях я бавно. Връщах се. Дори имах фантазията да замина за няколко дни в Brest или Марсилия. Криминалните му персонажи с дръзки имена като : Stilliano / големият нож/, Divine, Java, Arman. Пристанищните докове, миришещи на опиум, крадците, сводниците, моряците. Един следобед четох и на плажа. Попаднах на това изречение „Предателството се развива в красиво тяло“. Оставих книгата и плувах. Плувах дълго навътре. В алжирските лета на Camus. След няколко месеца Мелинда ме предаде. Унищожих всички предмети, които ми напомняха за нея. Но запазих книгата. На 2-ра страница бе написала: на С. с любов. Всъщност. Jean е погребан в Мароко. До брега на Средиземно море. Гробът му се състои от няколко бели камъка. Нищо повече.

 

*
Снощи реших да кажа баста със себе си. Прибрах се пиян и цикадите от блатото ме докараха до лудост. Запалих цигара. И сритах книгите на: Blanchot, Lowry, Broch. Пуснах си My suicide на Michael Gira и се натъпках, с каквото намерих. Организмът ми беше силен и нямах представа, дали щеше ме свлече. Все тая. Курви колкото искаш. Боксовата ми круша. Морето. Интересуваха ме епилозите. Знам, че крайниците омекват. Много водка, малко синьо небе. Много провали, малко следобедни бризове. Вените се режат по диагонал. Диагонал. И аз ги разрязах. Категорично по диагонал. И рукна кръв. Баси майката. И както си стоях, се срутих по гръб. И хубавата ми елегантна риза на Zara се прецака. И шезлонгът се прецака. И никакъв Хесус не видях. Нито някакво небе. Събудиха ме в някаква шибана болница. И аз отворих очите си. И както ги отворих. Пак старата работа. Момчетата от бара над мен. Кучите синове. Мачът съм пропуснал. Боксовият мач на годината. Липсвал съм им бил. В бара. Между доковете и пристанището.

 

*
Въпрос на време е. Да ме арестуват. Когато карам пиян кабриото на Алекс из среднощен Б. Карам пиян, на дъното на отчаянието и слушам Chet Baker. Понякога тръгвам на запад. Към Соф. Изминавам 100 или 200 км и се връщам. Влизам в някой бар. Във втори бар и пия бира. Пия бира и се е случвало често да спя и в колата. Лягам по гръб и зяпам звездите. Зяпам звездите или показвам с пръст проклетите звезди на някоя случайно „забърсана“ мацка из баровете. Голямата мечка. Малката мечка. Млечният път. Измислям си ги. И те ми вярват. Вярват ми и им говоря за любов. Искат да им посоча тази любов. Посочвам я. И те ми казват, че там нямало нищо. Казвам им да затворят очите си и да се съсредоточат. Виждали „нещо“. Е, казвам им аз, това ‘“нещо“ е любовта. После пак тръгвам с колата. Натровен с никотин и провали. Усмихвам се на красивите куртизанки и така. Но снощи. Бях пиян. И движех с висока скорост. И както движех. Колата заби в пясъка. И от удара си разкървавих носа. Обърсах кръвта с ризата си. Взех дъската за сърф и влязох в морето. Загребах с ръце навътре. Загребах навътре и дори нямам спомен, дали съм се върнал.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments