Гергана Златкова – Джаз

джаз

обичам класиката
но когато се целуваме
ще свирят саксофон и
пиано

 

компас

обичам моментите когато
не знаеш къде съм
а сърцето ти
подобно на компас
насочва погледа ти
точно в мен

 

ще навляза в живота ти
като цунами
ще разцепя стените на
твоята самота
ще разплискам огромни
вълни в морето на
Азът ти
постепенно вятърът
ще затихне
за да се сгуша смирено
в прегръдките ти

 

как леко и нежно
се плъзга
сюжетът – като
бял чаршаф
над трупа
на страстта

 

слънцето разля края
на белтъка си
по небесния тиган

а сега ще добавим
чушките
и изварата

 

извадих зъбите
на страха
превърнах
съзнанието му
в труп

 

древната преде
нишката на живота
и продължава да е
все така
учудващо
млада

 

кехлибар
втвърдена кал
от ушите на
митологичните божества

 

*
В една университетска библиотека живееше черен котарак, който обичаше да посещава лекциите. Особено по сравнително езикознание. И когато се въртеше в краката на студентите преди изпит, щастливците получаваха отличен. Но никога, ако някой сам отидеше да чака котето да му се умилква, магията на успеха не действаше. Въпросният г-н Доцент, както всички го наричаха, обичаше да влиза в аудиторията. Сядаше на седалката на първата банка и съсредоточено слушаше лекцията. Точно след четиридесет и петата минута се озоваваше на прага и чакаше студентите да отворят вратата, за да излезе заедно с тях.

Ето ви пример за черна котка, която носеше щастие.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments