Десислава Славова – Дисекция

прожектират ни
като черно-бял филм
финалните надписи
са преди
началото

 

направи дисекция
на нашата любов
избоде й очите
отряза й ръцете
извади й органите
уби й сърцето
не се осмели
да я оставиш
болна

 

*
ранявал си
сърцето ми
убивал си
тялото ми
изгарял си
душата ми
разплаквал си
очите ми
разкървавял си
устните ми
от мен остана само това
което направи

 

местопрестъпление

душата ми
е пръстов
отпечатък
от любовта
ти

 

изгорих себе си
за да ти дам светлина
а ти запали от мен
само цигарата си

 

контрол

тя беше
ангел търсещ
хаос
той беше
демон търсещ
порядък

 

не оцелявам
след допира
с други
единствено
ти имаш
пропуск
да обезобразяваш
сърцето ми

 

изгубих се
в поглед
жадуващ
мен
открих се
в очи
търсещи
спасение

 

ръцете ти
ме рисуваха
очите ти
ме снимаха
устните ти
ме оцветяваха
сега съм
само шедьовър
на твоето изкуство

 

бих ти дала
душата си
но вече я
продадох

 

сълзите ми
са пияни
наливаш им
още
ти си
алкохолизма
от който
не мога
да се
излекувам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments