Славина Славева – Терминалите са дяволи

Карма

Случайните неща
са най-голямото проклятие
А проклятията
никога не са случайни.

 

ретардация на един период

дали Ницше наистина
не е желаел никого,
желаейки желанието
защо Буковски
така силно обича жените,
обичайки само еднa
и знаеш ли
как се страда
от емигрантски бяс,
когато ти си емигрантът
и войната е у теб?

 

счупих нещо, което ме пазеше от счупване

когато нечии демони
живеят в теб
от половината ти живот насам
и цяла вечност преди това
искаш да ги
изгориш
изгониш
измамиш
както те
изгориха
измамиха
изгониха
теб
и накрая
ги
изгори
измами
но изгуби
губейки
теб

вечността е дълга
но миналото също

 

самотен режим

настройвам телефона си
на самолетен режим
за да не се разочарова
когато разбере
че ще ни дели още един час
кацам, включвам го
и той най-смирено сменя времето си
без дори да попита:
,,До кога?“

 

498.546.64.658.74

знаейки че отивам там
избрах да не ходя никъде другаде
имайки теб
нямайки себе си
търсейки нея
знаейки че отивам там
избрах да се изгубя
отколкото да намирам
знаейки че отивам там
сега ми се иска да не знаех

 

разочарование

да не допиеш уискито си
нямайки търпение да заспиш
само за да те събуди позвъняване.

 

*
в 3:35 се събуждаш сам
уискито все още е там
и всичко става малко
по-тъжно

 

идилия

една целувка я разваля
много я създават
сам избираш
дали да рискуваш

 

за моретата и океаните

винаги сме били на едно море разстояние
една шамандура, която денонощно
тупти, пазейки от удавяне
винаги сме били на един океан разстояние
една лодка, която денонощно бди
над моряците, пазейки от отдаване
а сега, когато сме на едно сърце разстояние, ми се иска
да съм моряк и да се давя в километричните вълни,
отколкото да стоя на сушата
и да се пазя от летището.

 

терминалите са дяволи

терминал 2 е островът
където се крием
бягайки от света
адът е един
а ние си мислим
че светът там
е по-добър

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments