Драгомир Лаброев – Dionaea muscipula

*
любов е
когато
книгата
се превръща
в
роман

 

Dionaea muscipula

Ти, Боже на хората
и на екзотичните растения
Боже

посей
в сърцето ми
Dionaea muscipula,
за да не бягат оттам
вечно калинките.

 

*
ще те целуна
със зъби
вместо хапче
за сън

 

Шансът е влечуго

Шансът се изплъзва.
Шансът е студен.
Шансът е влечуго.
Шансът е с теб –
опашката на гущер,
останала в ръцете ти.

 

С любов за комарите…

Понякога се чувствам
тъжно
за комарите –
готови са да ни
целуват
денонощно,
а никога не получават
същото
в замяна

 

плюшено мече

остана ти
само
едно
плюшено мече
със
стъклени очи

 

*
невинността ни
е като костюм
от пясък
който вятърът
издухва с времето

 

Вечерта, когато не можех да заспя…

Тази вечер
преди лягане гледах National Geographic:
първо даваха предаване
за пренасяне на наркотици,
после за режимите в Русия,
а за финал
изродиха една свиня.
Как да заспи човек след такава програма?
Следващия път ще опитам със „Сънчо“


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments