Айча Заралиева – Мракът в сърцето ми

*
Чакам есенното слънце –
да освети мрака
в сърцето ми.

 

*
В неделя сутрин София спи
Неспокойно
Като средностатистически българин
С кредит
Стара кола
Безпомощни родители
Непораснали деца
Наднормено тегло
И проблеми с черния дроб.

 

*
Да искаш
е по-важно,
отколкото
да търсиш
светлина в тъмното,
обвило душата ти
с лепкави пръсти.
Да искаш
значи, че имаш
право да бъдеш
онзи,
който сбъдва
мечтите си.

 

*
Всяка лъжа свършва
там,
където е започнала –
в сърцето ти.

 

*
Не ме търси –
вече няма да идвам в сънищата ти.
Още те обичам
като в първия ден,
но сега съм силна
и посрещам сама новолунията,
които някога ми подари.

 

*
Обличам тревогите си в думи,
подреждам ги на витрина,
за да ги хареса някой,
да ги поиска,
да се влюби в тях така,
че да ги купи.

 

*
Времето рисува
по лицата ни –
първо с щрих,
а после дълбае
кратери,
по които изтича
животът ни.

 

*
И небето замлъкна
пред страстта,
с която продължавам
да вървя напред,
а капките
ме пропуснаха,
въпреки гравитацията
и желанието да ме намокрят.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments