Надежда Тошкова – Несигурните гънки на ризата

Аз
предпочитам
да вляза в душата,
вместо
под кожата.

 

*
потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата,
не знае
най-желаната прегръдка
дали ще означава сбогом
или приемане,
но я очаква,
очаква
онези пръсти,
които ще загладят
несигурните гънки
на ризата й

 

*
Всеки,
пресичащ
пътя ни,
пише върху ни.
Ти
ме беляза
мастилено
с устни.

 

Възкресение

Смъртта
отдавна
питаше
за теб.

Предадох те.

Сега живееш
в друга.

 

Възглавница

Заглушител
на разбитото
сърце.

 

*
Най-тежки
са празните
мисли –
да нямаш
никого,
с когото
да ги запълниш.

 

*
Ще опиташ да ме замениш.
Ще опитам да те заменя.
Докато инатът
не се предаде
на любовта.
Тогава
неуспехът на опитите
се превръща
в нов път
към нас.

Само не оставяй
любовта
да се предаде
на ината.
Аз вече те чакам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments