Елина Иванова – Kill Your Darlings

Парадокс

имам толкова много
да кажа
но гърлото дращи
пресъхва
вече не мога
липсва ми глас

безбройни пълчища
от думи
пъплят
изливат се
давят ме
а имам толкова малко
да кажа

 

*
веднъж си обещах
за всяка
споделена любов
да паля
по една цигара

кутията
още си стои
пълна

 

Kill Your Darlings

убий любимите си
с нож в сърцето
с камъни в джоба
чрез думи
и усмивки

заменяй стари книги
с нови преживявания
целувай непознати
в парка
в библиотеката
изпивай
мъдростта им

а после просто бягай
от всеки спомен
към нови хоризонти
нали и без това
обичаш началата

 

No rest for the wicked

всяка вечер
заспивам
в ново
легло

всяка сутрин
се будя
в ковчег
на неродена
любов

 

<любов>

свиваш
и палиш
с пръсти
душата ми
издухваш дима
на отминали дни

докосваш ме
с устни
с вкус
на уиски
на залези
нощи
на грях

може би
усмихваш се
бавно

държиш ме
в ръцете си
стоплям се
стапям се
изчезвам
в мига
когато си тръгваш

безкрайни минути
бързо
изреждат се

аз се превръщам
в мрак и мъгла

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments