Димитър Пенчев – Сянката ми е тъжна икона

*
Когато думите
раждат истината
винаги се питам
кой е бащата

 

*
За вечеря свари
любовта ми в катран
отъркаляй я
в перушина
и я пусни да лети
свободна птица
търсеща уют
в деветия кръг
на ада
из брулените
хълмове
в душата ти.

 

*
Понякога
слагам точка
в пространството
за да ти покажа
местоположението
на любовта си
ако беше стояла
в часовете
по геометрия
щеше да го знаеш
а сега мислиш
точката за край
след който
няма какво
да кажа
но това
беше по
друг предмет

 

Въображение

Умението
да се качиш
на балкона
при любимата
по нарисувана
стълба и да
не можеш
да слезеш,
защото някой
я е откраднал

 

*
Вакуумът
в душата ти
ме засмуква
като струйка
дим пречистен
от любовта ти
ме изпускаш и
отивам при
друга която
иска да е
пълна с мен

 

*
Поглеждам те
със надежда
и разбирам,
че няма надежда,
прегръщам я
и тръгвам
да я търся
при друга
носеща
нейното име

 

*
Сянката ми е
тъжна икона
когато губи
нощта заедно
с прегръдката ти

 

*
Събуди ме
когато те
сънувам
за да се сбъднем

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments