Роланда Стефанов – 364 дни

шумът в сърцето
ти
е като мюзикъл
само за двама ни
и не омръзва
Господи
не ми омръзва

 

всяка вечер
е едно и също
живея за теб
в леглото
на друг
ти прегръщаш жена
в която не спираш
да ме търсиш
всяка вечер е така
и така ще бъде
докато гордостта ни
раздели

 

кожата ми
пълна е със белези
само вътре
в мене
няма никой

 

аз съм
твоето бяло
ти си
моето черно
друг цвят
не ни е нужен

 

да те разлистя
провокирам
да те възкреся
ограбвам
притискам
вълнувам
разкъсвам
опиянявам
прегръщам
да ти разголя сърцето
чувствата
емоциите
докато измръзнеш
после да те стопля
да бягам
после да се връщам
наричам го любов

 

разлиствам ги
набързо
ток вода
и други сметки
пликовете са
безкрайно много
и безкрайно празни
имам адски много
поща
и ужасно много
нямам теб

 

прилика
някой ни е
написал
да сме равни
едни и същи
до болка познати
рамо до рамо
сърце до сърце
някой ни е избрал

 

година

364 дни
обичах да обичам
на 365-я чух
вратата да хлопа
от външната страна
сега си пазя секундите
даже
да ми напомнят
по-добре
да заключвам

 

самота

всяка вечер
да оставяш
отключено
с надеждата
все пак някой
да влезе
ако ще и
крадец

 

страст

ръцете ти
винаги
свършват
в мен
дълбоко
някъде
в сърцето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments