Мария Стоянова – Абстиненция

*
обичам
като дете
което
не познава
нито един
възрастен

 

*
ако чуваше
с ръцете си
отдавна
щеше
да си ме
уловил

 

*
чудото
на сътворението
не се случи
и остана
пуст и гол светът
не защото
между нас
не се получи
предизвикахме
потоп
преди да построиме
сал

 

абстиненция

пропадам
в себе си
отхапвам
от себе си
крещя ужасена
на себе си
крия се
под себе си
измислям се
до себе си
дилърът
на любов
ме заряза
студувам
без себе си

 

изгубени

там някъде
между плановете ти
да ме имаш
до края на дните си
се изгуби
в непланираното
там някъде
между копнежа
да последвам
теб
и мечтите си
изгубих
себе си

 

*
ще поскитам
години
преди да се върна
при себе си
без да съм те намерила

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments