Бисера Виденова – Последната

Интимност

Мини напред
стъпи в блатото
на близките взаимоотношения
измайстори си жаба
на която да дадеш възможност
да те обладае
с изричното ти настояване
да се превърне в принц
и може
след това
да се гордее
като истински славянин
дишал през кухината на тръстиката
лежал по гръб
във влажна територия
пресъхнала на сутринта

 

Разумните хора

Разумните хора сменят каналите
щрак, щрак, щрак
нагоре
надолу
обратно
лято е
тези, без климатици отварят прозорците
другите понасят жегите леко
23° С в офиса
25° С в колата
вкъщи или мястото, на което спят
(дом нямат)
колкото градуса преценят
според разбиранията за полезно и вредно
сърфират
лято е
по страниците на Фейсбук
или теглят
сериали
тежкото въже
на социалната приемливост
сърфират
по вълните на модата
по страниците на нови спа и рисорти
всеки
в
отделна
стая
с
отделен
климатик
вече няма хора, които да крещят
и да се карат
сутринта да свеждат
поглед
децата не бързат
да се притекат на помощ
на съседите отгоре
тежко пъшкане и стонове
лято е
сърфират
през вампирските игри
по заключените с кодове
канали
и знаят
че паролите са лесни
четири нули или от едно до четири
Разумните хора
покосени от жегата
сменят каналите
щрак
не се чува
но се стряскам
равномерният интервал
от различна светлина
огрява запотеното ти тяло
очаквам
да се премести
на място, на което спи –
друга стая
град
или дори държава

напипвам дистанционното
(усмихвам се)
така наричахме децата
притичваха между летните игри
да купят цигари и бира

не заспивам
оглушителен трясък
щрак, щрак
в морната тишина
на заспалия въздух
ставам
търся с поглед
отворен прозорец
в който се карат
хора

 

*
Уча се да гледам снимките си като чужди
някакви хора с плоски желания
говорят несвързано

 

Последната

Последната в живота ти
не е тази, която шета смело в съня ти
говориш нещо на своя си език

не е тази, заради която се сражаваш със змей и братя
киселата ябълка
поднасяш зряла

не е тази, която те превръща в гущер
захапва за опашката
бягаш от кожата си

не е тази, която дере утробата си
чуваш името си размножено

не е онази с гърдите-портокали
пиеш фреш под тесния пуловер

не е другата, която се изплъзва от хербария
закичваш цвете в бутониера

не е приятелка, която те преследва
с ада на добрите намерения
гледаш като старо куче

тази, която пазиш за последно
е шерп
с екипирано сърце
изнася снега от преспите ти
по върлото на планината

вместо две монети
намества паднали звезди
върху клепачите ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments