Венелин Бараков – Късно лято

късно лято

поглеждам нагоре
после обръщам поглед към теб
преди да се разделим
се прегръщаме

 

памет

камбаната на църквата
удря три пъти –
три удара
в сърцето

 

Естония

отново пътувам
по дългите й пътища
пред погледа ми се нижат
борови гори села и поля
пътят пред мен не свършва
самотата й няма край

 

Модел на света

Детето:
– Аз съм това, което виждам.
Работникът:
– Аз съм това, което мога.
Интелектуалецът:
– Аз съм това, което мисля.
Мъдрецът:
– Аз съм това, което премълчавам.

 

дом

нощта изсветлява
утрото разпъжда
облаците на съня
лежа притихнал
слушам как дишаш
спокойно равномерно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments