Велислава Кандова – Депресията на Алиса

Времето
е пътят между майчината длан
и божията

 

Депресията на Алиса

Пор
бели бадеми
и сърба ром
Помпозно намества цилиндър
Захвърлил ръкавелите си на скрина
Едно коляно
го дели от разрухата по стълбите
Усмихва се загадъчно Алиса
Разкрояваща в мислите
нова яка

 

Карамел

Няма
нищо по-трудно
от това да умееш живота
смъртта е лесна
като жена
всеки врекъл й се
бива навестен
захарно обладан
от топлите й бедра
за последно

 

Нарцис удавен в слънчогледово море
Ти в
сърцето ми

 

Думите
вилици
оставящи деруги
по езиците

винаги
ще бъдем заедно
защото любовта
ни чука до смърт

 

Следобед

Дърводелец
изчуква последните гвоздеи
на щайгички за плод зеленчук
След туй се заема с обработката
на скъп ковчег за виден дебелак
Младо семейство дървеници се намести
в плюшения капак
След опелото ги очакваше
пищна вечеря и първа брачна нощ

 

Не търча към храма с грешници
тихо празнувам
под бял чаршаф
Всяка година
Прелита
Над мен
С яростно жужене
Правителствен вертолет
Повдига чаршафа
Размества спящи щурци
И ръси
Батко ръси
С китка здравец
Амин

 

Докато се уча
да бъда голяма
умрях

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments