Мария Ергина – Две тела

ти си мой стих

когато започвам да ти пиша
разтваряш леко крака
знаеш
там друг съм
в друг
свят
съм
и езика ми става твой
а ти най-добре разбираш
поезията ми
когато е в
теб

 

из между редовете

искам да се изгубиш
из между редовете ми
да усетиш всяка
моя дума
да почувстваш
всеки ред
а аз ще те намирам в края
на последното изречение
което всеки път
ще продължавам
за да ти покажа
че единствения начин
да убиеш любовта ми е
като започнеш
просто
да ме четеш

 

две тела

ако седна
и ти дойдеш пред мен
ще запаля цигара
докато дима
те докосва
кожата ти ще настръхва
и всеки път когато
дръпна от цигарата
ще събличам
две тела
едното от тютюн
другото от плът
накрая
и двете ще свършат
заедно
едното в устата ми
другото заради нея

 

всичко е там
където трябва да е

аз нося хаос в себе си
а ти държиш
всичко да ти е подредено
но целуна ли те
наблюдавам с часове
как разместваш всичко в къщата
и как
ти самата
не можеш да си намериш място
ставаш
леко хаотична
малко разсеяна
даже за момент се ядосваш
че нищо не е както трябва
но прегърна ли те
се отпускаш в ръцете ми
спокойна
веднага усещаш че
всичко е така
както трябва да бъде
и всичко е на мястото си
най-вече
ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 3, септември, 2017

Comments

comments